Мария Караилиева, мениджър Бизнес развитие на Capital Partners
Преди две седмици от Рапид Файненс обърнаха внимание на един от аспектите на финансовата криза - промяната в условията за финансиране подтиква все повече фирми и физически лица да предоговарят кредити. Населението е облъчвано от всякакви оферти за депозити, прогнози за евтини жилища след лятото и не на последно място съмнения в стабилността на валутния борд и банките.
Дали рискът да направиш грешно вложение сега е по-голям, отколкото преди година, когато пазарите бяха в стихията си, наистина ли фирмите нямат шансове за получаване на пореден кредит, при ликвидна криза и какви са възможностите за оцеляване в кризата, попитахме Мария Караилиева, мениджър Бизнес развитие на Capital Partners, под чиято шапка развива дейност и Рапид Файненс.
Защо смятате, че нуждата от финансово консултиране у нас расте?
Погледнато отвъд границите на настоящата финансова криза, необходимостта от финансово-консултантските услуги се обуславя от развитието на финансовия пазар, развитието на банковата сфера и обогатяването на предлаганите продукти.
В условията на новата икономическа обстановка, търсенето на тези услуги увеличава темповете си. Хората имат нужда от съвет за това как да си осигурят финансиране, къде могат да инвестират свободния финансов ресурс, който имат или пък как да се справят с динамично променящите се условия. Нашите наблюдения показват, че нуждата от преструктуриране на кредитити, с цел тяхната оптимизация се увеличава, като основна причина за това е динамично променящата се финансова и икономическа обставка както в Блъгария, така и по света.
Пазарът беше по-динамичен през последните 2 години. Особено този на недвижимите имоти, който сега е замрял…
Да, можем да кажем, че се наблюдава замиране на пазара на недвижими имоти. Банките станаха по-консервативни, и много трудно се финансира закупуването на имоти, които са на степен на завършеност на Акт 14. Въпреки това, не можем да твърдим, че финансирането е спряно изцяло, защото все още се финансират лица, които имат доказан доход.
По-големи ли са рисковете в момента с оглед на различните прогнози за имотния пазар или пък заради съревнованието между банките за привличане на депозити?
Рискове винаги има, но те по-скоро се изразяват в това клиента да вземе решение, което не е най-правилното за него. Що се касае до имотния пазар, клиентът сам решава дали да подходи към дадена инвестиция или не. Тук не говорим за подвеждащи реклами или оферти, колкото за това наистина да се премерят всички плюсове и минуси и да се избере най-подходящото според нуждите на конкретния случай.
Възможно ли е в смутни времена като настоящите да се появят измамни структури и дори пирамиди?
Човек винаги трябва да внимава къде влага парите си. От една страна не всичко е под контрола на някой регулаторен орган, а от друга – дори да не говорим за измамни структури, като несигурност за възвращаемостта на направената инвестиция, можем да дадем случващото се на фондовата борса.
Банковото финансиране ли е сферата, в която има най-голяма необходимост от съвети и помощ в момента?
Истина е, че консултациите, свързани с банковото финансиране са най-търсени в настоящия момент. Ситуацията за много компании и физически лица е променена. С това си обясняваме и факта, че различни клиенти се обръщат към нас за преструктуриране на техните финансови задължения. При компаниите, например, които имат кредити и тези кредити са били отпуснати за покриване на тяхно инвестиционно намерение, това е обяснимо, тъй като в момента има забавяне в част от икономиката и някои сектори не се развиват, поради което банките съответно не ги подкрепят. Друга група от инвеститори и фирми преосмислят дали сега точно е моментът да влязат в дадена инвестиция или е по-добре да я отложат за по-късен етап. По същия начин стои въпросът и при физическите лица – те също са изправени пред дилемата да инвестират парите си или да ги задържат под формата на депозити, докато пазарът се нормализира.
Друг проблем, който интересува нашите клиенти е свързан и с размера и начина на формиране на лихвата, която те заплащат за ползваното от тях финансиране. Когато говорим за лихви при финансирането на корпоративни клиенти, трябва да уточним, че те предимно са базирани на EURIBOR или SOFIBOR плюс съответната рискова надбавка. EURIBOR или SOFIBOR са пазарни коефициенти, докато надбавката е константа. Финансиращата институция може да я промени, но за това трябва да се иска съгласието на клиента, ако не е заложено друго в двустранния договор, разбира се. Това говори, че увеличение на лихвите може да има, ако от страна на банката има увеличение на тази надбавка. Ако сравним условията като цяло, трябва да се каже, че лихвените нива, които заплащат фирмите би трябвало да са по-благоприятни отпреди пет месеца. Основно това е така, защото на 30.09.2008 г. – 3M EUROLIBOR e бил 5. 277 процента, а на 30.01.2009 г. - 3M EUROLIBOR e бил 2.086 процента.
Можем да обобщим, че преди 2 години услугите, които финансовите консултанти предоставяха на своите клиенти бе да съветват от коя банка да се изтегли даден кредит. Сега консултациите, които търсят нашите клиенти са основно за това как да се преструктурира ползваното от тях външно финансиране или как да бъде внедрен процеса на вътрешно фирменото преструктуриране, като алтернатива на познатото банково и лизингово финансиране. Освен това компаниите все повече се интересуват от все още не много познатите на българския пазар финансови инструменти, познати на запад, но не много и у нас. Това са предимно алтернативни начини на финансиране, които най-често са свързани с оптимизация на капиталовата структура на компанията.
Какви са възможностите за фирми, които се затрудняват с намирането на оборотен капитал, за да си обслужват поръчките и имат вече няколко кредита?
Когато говорим за трудности при намирането на оборотен капитал, трябва да подчертаем, че такива затруднения имат компании, които не отговарят на правилата на банките за финансиране. В обратния случай – когато компанията има развитие и успешен бизнес, тя няма да има проблем при намирането на финансиране от страна на банките. Това е така, защото по презумпция банковите институции имат изгода да отпускат кредити и ако те смятат, че дадена фирма покрива всички изисквания за това – за тях няма пречка да не й се отпусне нужното финансиране.
И все пак съществуват възможности и за тези, които изпитват проблеми в оборотното финансиране, които са в няколко насоки. Все по-често имаме клиенти, които се интересуват от процеса на оптимизиране на задълженията си било то банкови или междуфирмени. Тук не бива разбира се, да изключваме вътрешнофирменото реструктуриране като алтернатива за постигане на по-добри финансови резултати. На българския пазар вече се предлагат освен традиционните форми на банково и лизингово финансиране, така и факторинга, който е алтернатива на традиционното банково оборотно финансиране.
За съжаление изброените от мен възможности не са много познати сред българския бизнес, тъй като достъпът до финансов ресурс до сега беше сравнително лесен.
Дали имате наблюдения за това как се отразява дейността на Българска банка за развитие в условията на свито кредитиране?
В публичното пространство бе разпространена информация, че единадесет български банки са сключили и още пет водят преговори за сключване на договори с Българската банка за развитие (ББР) за разпределянето на 500-те млн.лв. отпуснати от Българското правителство.
В този смисъл ние отчитаме, че по линия на подпомагане на малкия и среден бизнес се правят доста постъпления. Кредитните линии ще се използват за дългосрочно и средносрочно финансиране на инвестиционни проекти на малки и средни предприятия - за технологично обновление, предекспортно финансиране, финансиране на проекти по структурните фондове на ЕС.
Освен от политиката на българската държава, стремеж да подпомогнат източноевропейските банки се вижда и у много европейски държави. Основанието за това е, че източноевропейските правителства нямат достатъчно финансов капацитет да осигурят пари на банките си. Германия направи първата стъпка с подкрепата на австрийския план за координирано финансиране на банките в Източна Европа, повечето от които са дъщерни дружества на западноевропейски кредитни институции.
Тоест, не сте много съгласна, че банките са свити в кредитирането в момента?
В настоящия момент, банките водят една по-консервативна политика за финансиране. Определено има недостиг на финансов ресурс и това ясно се вижда от високите лихвени нива по депозитите. Междубанковият пазар е почти нулев, като се разчита основно на депозитната база, която да бъде раздадена под формата на кредити.
Когато става въпрос за финансиране на физически лица, има строги правила и критерии. Когато говорим за подкрепа за бизнеса - всеки един финансов инструмент, който се структурира за дадено дружество, е уникален и следва нуждата на самото дружество. Там няма определени лихвени нива и правила.
Тук е мястото да споменем, че трябва да се насочат изключително много усилия за усвояване на отпуснатите от еврофондовете средства, с което сме изключително изостанали, а това са свежи капитали, които могат да закрепят икономиката ни. Положителните резултати от реализирането на одобрените проекти и реалните приходи от тях могат да се очакват в дългосрочен план. В този смисъл страната ни губи изключително много от невъзможността за цялостно усвояване на европейските пари.
Как гледате на междуфирмената задлъжнялост и възможностите за уреждане на отношенията между бизнеспартньорите в условия на финансова криза?
Междуфирмената задлъжнялост винаги е съществувала. Тя може да бъде разглеждана в няколко аспекта: с намаляването на данък печалба все повече компании започнаха да изкарват на светло своите обороти, съответно показват и и междуфирмените си задължения, които преди това са били скрити. Тоест от тази гледна точка можем да кажем, че да - има увеличение на междуфирмената задлъжнялост. Но също така не бива да забравяме, че има инструменти, с които междуфирмена задлъжнялост би могла да се регулира. Това са правилното структуриране на паричните потоци основно в частта им на плащания към доставчици и вземания от клиенти, алтернативните финансови продукти като факторинг и сконтиране на вземания. В този смисъл има много възможности, за управление на междуфирмената задлъжнялост.